Червеното цвекло – сърце от земята
Червеното цвекло, известно още като градинско, е част от голямото семейство на цвеклото и близък роднина на спанака. Листата, стъблата и кореноплодите на различните разновидности се използват и до днес, както в медицината, така и в кулинарията.
Вкус:
Червеното цвекло има много тъмно лилава кора и наситено розово-лилава вътрешност. Има сладникав вкус и лек аромат на земя, което го прави подходящо за готвене и мариноване.
Mожете да го намерите на пазара между юли и февруари. Хубавото цвекло ще познаете по свежите листа и добре оформената, твърда грудка. А за да го запазите за по-дълго, съхранявайте го на тъмно и хладно.
Ястия:
Червеното цвекло може да се консумира сурово в салата, варено в различни специалитети като популярната в Източна Европа супа борш, и мариновано в туршии. Маринованото цвекло е особено поуплярно в южните американски щати. В Австралия и Нова Зеландия е нераздела част от гарнитурата на всеки хамбургер. У нас, една от най-популярните туршии – киселото зеле, дължи приятния си розов цвят на цвеклото. Днес цвеклото се използва широко не само като храна, но и като оцветител в хранителната индустрия. Добавя се в сладоледи, зърнени храни, доматени сосове и сладка.
Хранителни факти:
Корените му съдържат хранителното вещество бетаин, изключително важно за здравето на кръвоносната сиситема и сърцето. Сокът от цвекло намалява кръвното налягане и така намалява риска от сърдечно съдови заболявания. Съдържа още белтъчини и въглехидрати, малки количества калий, калций, фосфор, желязо, сяра, йод, малки количества витамин C, каротин, витамин B1, B2 и B12.
Червеното цвекло влияе благоприятно на обмяната на веществата в организма и е силен антиоксидант. Подпомага функцията на черния дроб и въпреки наличието на захари е подходящо за консумация дори от диабетици.
В народната медицина, цвеклото е използвано като лек за много проблеми. Древните Римляни са използвали компреси от червено цвеко за да свалят висока температура. Супите от цвекло са били популярни като разхлабително, а сока на червното цвекло се е смятал за афродизиак.
Източник: Wikipedia
